Бях много приятно изненадан от факта, че през цялото време те гледат все едно си на къщата на някой приятел, където баба му готви вкусотии и постоянно ти прислугва. Наистина атмосферата беше много уютна. Нещо, което ми направи голямо впечатление е, че собствениците бяха тези, които се грижеха за доброто ни настроение през цялото време – майката готвеше, сина сервираше, бащата палеше барбекюто. По едно време се чудех как ли успяват тези хора да се справят с всичките си гости и те да останат доволни – това бе пример за перфектно обслужване и то в България. БРАВО!

Забравих да спомена и една много важна за някои хора като мен услуга, която присъстваше на това закътано местнеце – Wi-Fi. Беше ми трудно да го повярвам, но интернет имаше и той беше навсякъде.

Явно ситуацията с wifi мрежите на местата, където винаги трябва да го има, защото им е част от услугата, която привлича посетители, не е добра.

Тази случка ме наведе на мисълта, че миналата седмица три пъти сядах в същите кафета в един от Бизнес парковете в София и там отново нямаше интернет и то нито веднъж. Ами положението е кофти. Искаш да свършиш работа, да се наслаждаваш на кафето си с приятна музика, на свеж въздух или свежест от климатика, но уви не го бе това дето трябваше. За жалост и служителите непомагат много, защото те с тези неща никога не са наясно.

Стискаме зъби и чакаме кога всичко ще си дойде на мястото, а дотогава трябва да измислим местенце, което ни казва къде го има и къде го няма, по колко време на денонощието.

Ай със здраве!